Историята на един бръмбар

Категория: 

Врагът наближава. Той е голям. И силен. В критичния момент бръмбарът бомбардировач насочва към него задната си част. Следва малка експлозия и изстрел. На неприятеля са нанесени болезнени изгаряния. Облак синкав пушек прикрива бягството на бръмбара и прогонва врага.

Бръмбарът бомбардировач (Brachymus Crepitans) обитава потоци и езера навсякъде из света. Той има две групи жлези. Произвежданите от тях течности се съхраняват в торбички, които в случай на опасност се изпразват в истинска горивна камера. Настъпва експлозия и течността се изстрелва навън. Съдържанието и е смъртоносно: 10% хидрохинон и 28% водороден прекис. (Смесени в епруветка, те експлодират на момента!) Бръмбарът съхранява тази смес с помощта на вещество, което не позволява експлозията- когато обаче сместа влезе в горивната камера, това вещество бива неутрализирано и … досещате се.

Страхотно! Нека сега се опитаме – от чисто любопитство – да възстановим еволюционното развитие на това удивително създание, спирайки се на някои от критичните за него, но успешно преминати междинни етапи.

Представете си, че бръмбарът бомбардировач вече е развил всички необходими органи (чудо само по себе си!), но все още няма необходимите течности. Тогава към него се приближава враг. Той насочва дюзичките си, но уви – оръдието не е заредено. И така, бръмбарът бива изяден. Поколения напред!

По някакво чудо бръмбарът развива способността да произвежда двете химически съставки и да ги смесва в торбичките за съхраняване. Бам! Заглушителна експлозия. И … няма бръмбар. Поколения напред!

Един ден се появява бръмбар с течността, задържаща експлозията. Страхотно! Двете химически вещества се смесват. Страшният враг приближава. Бръмбарът насочва дюзите към злодея, но … уви, пак нищо не излиза. Няма механизъм за неутрализиране на веществото, възпиращо експлозията. Хам… и бръмбарът бива глътнат. Поколения напред!

Разбира се, експлодиралите и погълнати бръмбари продължават да се размножават, иначе видът им щеше да изчезне…

В крайна сметка всичко се нарежда. Органичната система, двете бойни съставки и антиексплозивното вещество. След време идва и неутрализаторът. Процесът на еволюцията е завършен.

Но тогава се случва най-лошото. Пристига красива женска. Бръмбарът насочва дюзичките си и … стреля. О, колко жалко! Изпуска възможността да се ожени! Как може да стреля по женската?

Да, най-сложното още предстои. Той трябва да развие инстинкт да стреля срещу врага и да не стреля срещу женската. Иначе ще остане без партньорка в живота. Ще бъде съвсем сам в целия свят.

Но еволюцията си знае работата… Само дето ни прави на маймуни.

по “Еволюцията. Яйце без кокошка”
от Бен Хобринк